Андреевден

Андреевден

На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър.

Първият учител на Андрей е бил Йоан Кръстител. Един ден той го посочил и рекъл " Ето той е Агнецът Божий, който събира всички грехове на този свят." Така Исус го повикал към себе си, и от там насетне той щял да следва учителя си навсякъде - Андрей Първозвани.


Андреевден в народните обичаи символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте – макар и колкото просено зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден, Едрей или Мечкинден. На този ден е забранено да се върши къщна работа. Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките, от там и Мечкинден.


Зърнените храни, като символ на плодородието, са основните на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всеки в къщата трябва да опита от тях, дава се дори и на домашните животни. На утрото част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите и се нарежда " На ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия" или пък: "За теб - варен кукуруз, за нас - здраве и живот". Така с магически заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да предизвика доброто, да дойдат късмет, плодородие и дълголетие.

Източник: webstage.bg